Хималай

Отиване към съдържанието

Главно меню:

Хималаите (санскрит: буквално „страна на изобилие от сняг“, хинди/санскрит:) са планинска верига в Азия, разделяща полуостров Индостан (Бутан, Непал, Индия на юг и Пакистан на запад) от Тибетското плато (Китай) на север. Образувани са от сблъсъка на Индоавстралийската литосферна плоча с Евроазиатската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високият връх на Земята - Джомолунгма (Еверест) (8848 m надморска височина).

В разширен смисъл под Хималаи разбират планинската система от Същинските Хималаи и планините (от югоизток на северозапад) Каракорум, Хиндукуш и Памир.

В планинската система на Хималаите се намират всички осемхилядници в света (върхове с надморска височина над 8000 m), сред които най-високите са Еверест (8852 m според изчисления на китайското Държавно бюро за геодезия и картография, по данни от 22 май 2005 г.), K2 (8611 m) и Кангчендзьонга (8598 m). За сравнение най-високият връх другаде на планетата — връх Аконкагуа в Андите, е висок едва 6959 m, а Хималаите имат над 100 върха с височина над 7200 m. Дълги са 2400 km и широки около 350 km.

Хималаите са разположени на територията на Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата - Ганг, Инд и Яндзъ. Образуването им продължава и днес. Хималаите са младонагъната планина, формирана само преди десетки милион

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню